Цар-Симеоновата градина е творение на Люсиен Шевалас. През 1891 година българското правителство взема решение в Пловдив да бъде проведено Първото българско земеделско-промишлено изложение. То продължава от август до края на октомври 1892 г. След великолепното Изложение в Париж 2 г. преди това, след Изложението в Прага 1 г. преди това, България решава да покаже, че има успехи не само на бойното поле по време на Освободителната война и Сръбско-българската война, но и на стопанския фронт. Тогава пловдивчани отново се обръщат към Люсиен Шевалас. Локализирана е на мястото на друго турско гробище, което е съществувало южно от Сахат тепе. В продължение на само 10 месеца от октомври 1891 до юли 1892 г. се създава великолепна градина. За нея всички европейски вестници казват, че това е нещо невероятно, създадено от швейцареца Шевалас тук на Балканския полуостров.

Езерото в градината „Цар Симеон”. Пощенска картичка, 1908 – 1910 г.

Тя носи вече големите размери, както и характерните елементи на голяма градина с езерото, което първоначално е представлявало мочурище. Простирало се е по протежение на ул. ”Авксентий Велешки” и при пресушаването му е останало доста голямо пространство. Именно там е създадено  езерото в градината на първото българско изложение. Първото корабче, което е плувало там по времето на Изложението, се е казвало „Ангел Кънчев“, което е великолепен спомен за старите пловдивчани. С княжески указ на княз Фердинанд от ноември 1892г. е наречена “ Градина Цар Симеон“ и е подарена от княза на българското правителство и на пловдивчани само с 1 условие – да я поддържат.