На 22 февруари четирима депутати от парламентарната група на ГЕРБ внесоха в парламента Законопроект за ландшафта (пълния текст на документа може да видите тук). Oсновен акцент в него е, че ландшафтната архитектура става задължителна част от инвестиционното проектиране на всички категории обекти (проектозакон).

Според председателя на Архитектурна колегия „Ж” (Ландшафтни архитекти) към КАБ ланд. арх. Веселин Рангелов, законът не третира само една професия, а е комплексен процес, свързан с много специалности. Това ще създаде нови възможности за усвояване на средства по програми от ЕС и по този начин ще осигури допълнителна работа за много различни професии: геолози, биолози, ландшафтни архитекти, хидролози, инженери, архитекти, лесовъди, еколози, почвоведи, метеоролози и други специалисти от различни области.

Ланд. арх. Рангелов е на мнение, че досега действащите нормативни документи, касаещи ландшафта, не са достатъчни.В ЗУТ понятието се среща веднъж-два пъти, звучи екзотично, необвързано със смисъла на закона и по никакъв начин не получава дефиниция в него. Все още нашият основен закон за устройство на територията е претрупан с понятия като „озеленяване, „зелени системи” и „озеленени площи”. Тези термини са непълни и засягат само частично понятието ландшафт. В Европейската конвенция за ландшафта, подписана, ратифицирана и обнародвана в България, се казва, че всяка страна се задължава законово да определи ландшафта като съществен компонент от жизнената среда на хората. Сами разбирате, че възниква необходимост от превъщане на ландшафтните политики в единна законодателна дейност, обединена в специализиран закон.”

Според председателя на АК „Ландшафтни архитекти” към КАБ приемането на такъв закон именно в настоящия момент е провокирано първо – от прогресивното намаляване на зелените площи на жител в градска среда, стотици километри „неприютени” пространства около пътни артерии без места за краткотраен престой и отдих, необходимостта от възстановяване на полезащитни пояси, замърсяването на водоемите и реките, застрашеното биоразнообразие, нерегламентираните сметища и много други лоши практики. Един такъв закон би допринесъл за развитието на туризма в много по-голяма степен от наложилия се напоследък гъсто застроен облик на нашите морски и планински курорти, смята ланд. арх. Веселин Рангелов.

blokove-bez-ozeleniavaneСнимка: www.station20.eu 

  На второ място, един такъв закон е необходим, за да се спре практиката да се предлага услугата „дървета под наем”. „В последните години при актуване на обекти от инвеститорите се взимат дървета под наем. Това се прави, за да отговаря обектът на ландшафтния проект. В последствие обаче растителността се връща обратно при наемодателя. Околното пространство на съответната сграда се бетонира за паркинги или други цели. При повторна проверка се оказва, че инвеститорът вече е продал сградата на много собственици и връщането към по-добра околна среда за живот е изключително трудно. Крайният резултат е превръщане на новопостроените квартали в гета”, каза ланд. арх. Рангелов. „Разбира се,  има и примери за добре планирани ландшафти, но практиката „дървета под наем” трябва категорично да се преустанови законодателно“, допълни той.

Още един довод за приемането на Закон за ландшафта е една кратка историческа справка за столицата:

– През 1924 година е приет „Строително-полицейски правилник”, с който се поставя основата за развитие на зелената система на града;

– През 30-те години на XX век София е била призната за една от най-зелените столици на Европа. Това е било факт въпреки постоянно увеличаващото се население. Дори „стихийното” заселване на бежанци от Македония и Беломорска Тракия не е било проблем;

– През 70-те години София е наричана от чужденците „град-градина”.

Къде сме в момента? През 2009 година в Класацията на зелените градове /Икономист Интелиджънс Юнит/ първи е Копенхаген. След него се нареждат Стокхолм, Осло, Виена и Амстердам. В последната десетка са Талин, Истанбул, Белград, Букурещ. А къде сме ние? „Най-добрият град за живеене у нас” е на предпоследно място, следван единствено от Киев. „Разбира се, критериите за оценяване на зелените градове днес, освен ландшафтна политика и усвояване на земни площи, включват и други показатели. Това са: емисии въглероден двуокис, електроенергия, сгради, транспорт, вода и т.н., но класацията дава ясна представа за ситуацията в българските градове”, смята ланд. арх. Веселин Рангелов.

Шестата конференция на Съвета на Европа за ландшафта се проведе на 3-4 май 2011г. Бе изнесен доклад относно политиките за ландшафта на държавите-членки на Съвета на Европа. Този доклад съдържа отчет на страните за степента на синхронизиране на законодателството им с Европейската Конвенция за ландшафта. На фона на голямото мнозинство от страни – 23, които дават сведения по този въпрос, се натрапва липсата на България в него. Сами виждате, че е крайно време да се прецизира законодателството в един самостоятелен закон. Този закон следва да бъде относно опазването, планирането, управлението и поддържането на териториите от гледна точка на ландшафта” подчерта ланд. арх. Веселин Рангелов.

Проектозаконът най-вероятно ще претърпи корекции и някои от предложенията ще отпаднат. Все пак това е една положителна крачка във връзка с подобряване на визията на градовете. Това ще подобри и условията за работа на ландшафтните архитекти у нас.

 

Ема Димитрова

citybuild.bg

Ландшафтни проекти без ландшафтни архитекти? COMPOSITIONAL ASPECTS OF THE TREES AND BUSH VEGETATION IN “ALBENA” RESORT